Джели – медузата, която живее без мозък
Научна енциклопедия · за деца 4-8 години · 5 мин четене
Имало едно време една лека и прозрачна медуза на име Джели. Тя се носела тихо в морето, без да бърза за никъде. Но си мислела: — Как живея, след като нямам мозък?
Един ден срещнала мъдра морска костенурка. — Това е лесно — казала костенурката. — Ти имаш нервна мрежа. — Какво е това? — запитала Джели. — Малки нервни клетки в цялото ти тяло. Те ти помагат да усещаш светлина, движение и допир. Джели се замислила: — Значи усещам света… без мозък!
— Точно така. След малко тя се раздвижила. — А как се движа? — Свиваш и отпускаш тялото си — казала костенурката. — Така избутваш водата и се движиш. Джели пробвала и се понесла напред.
— А пипалата ми? — Те са много важни — отговорила костенурката. — Имат жилещи клетки, с които ловиш храна и се защитаваш. Джели се притеснила: — Значи мога да ужиля? — Да, но не всички медузи са опасни за хората. Джели се успокоила.
— А защо съм толкова мека? — Защото тялото ти е предимно от вода — повече от 90%. Джели се усмихнала и се понесла с течението.
От този ден нататък тя знаела, че няма мозък, но има нервна мрежа, тялото ѝ е почти изцяло вода, движи се чрез свиване и отпускане и пипалата ѝ имат жилещи клетки. И тихо си мислела: — Не мисля като другите… но усещам всичко около себе си. 🪼
За приказката „Джели – медузата, която живее без мозък"
- Подходяща възраст: 4-8 години
- Време за четене: 5 мин
- Категория: Научни приказки
- Език: български
Още приказки като тази
- Долфин – делфинът, който вижда със звук
- Мидичка – как мидите правят перли
- Мори – морското конче, което плува изправено
- Корал – градът под водата
- Шарк – акулата с перфектни сетива
- Октопод – майсторът на маскировката