Котето Мяу
Български приказки · за деца 3-5 години · 7 мин четене
В една топла къща, с червени завеси на прозорците и уютна камина, живяло малко сиво коте на име Мяу. То имало най-големите зелени очи в света, бяла нагръдка като престилка и четири бели чорапчета на лапите.
Мяу живеело с момиченце на име Ели, което го обожавало. Всяка сутрин Ели се събуждала от меко мъркане и топли пухкави лапи върху носа си. „Мяу-у!“ казвало котето, което означавало „Добро утро!“, но тъй като Мяу е име, а не нарицателно, то е мъжки род, затова: „Мяу-у!“ казвал Мяу, което означавало „Добро утро!“
Денят на Мяу бил пълен с приключения. Сутрин гонел слънчеви лъчи по пода, мислейки ги за бързи мишлета. Следобед дебнел прежда, докато баба плетяла. А вечер се сгушвал в скута на Ели и мъркал доволно.
Любимото място на Мяу била възглавничката на прозореца, откъдето гледал света навън. Виждал птички, които кацали на дървото, куче Шаро, което минавало на разходка, и интересните хора, които бързали насам-натам.
Един слънчев пролетен ден, докато Мяу дремел на прозореца, една красива пеперуда кацнала на стъклото. Тя имала криле като цветна дъга. Мяу мигом се събудил и опънал уши.
„Искам да я хвана!“ решил Мяу. Скочил от прозореца и хукнал към вратата. По щастлива случайност вратата била открехната. Мяу се промушил през пролуката и се озовал навън за първи път.
Градината била огромна и пълна с интересни миризми! Мяу забравил за пеперудата и започнал да изследва. Надушил цветята, погнал буболечка, покатерил се на ниско дръвче. Всичко било толкова вълнуващо!
Но когато слънцето започнало да залязва, Мяу изведнъж осъзнал, че не знае къде е. Градината изглеждала съвсем различна в сумрака. Сенките били страшни, а непознатите звуци го плашели.
„Мяу! Мяу!“ заплакал Мяу, свивайки се под един храст. „Искам си у дома! Искам при Ели!“ Носът му бил студен, лапите го боляли, а коремчето му къркорело от глад.
В къщата Ели търсела Мяу навсякъде. Погледнала под леглото, в гардероба, зад дивана. Никъде го нямало. „Мамо!“ извикала със сълзи. „Мяу го няма!“
Цялото семейство излязло да търси котето. С фенерчета и меки гласове те претърсили градината. „Мяу! Къде си, мъниче?“ викала Ели.
Мяу чул познатия глас и мяукнал от всички сили: „МЯУ-У-У-У!“ Ели се завтекла към храста и намерила своето мокро, изплашено коте. „Мяу!“ извикала тя радостно, вдигайки го в ръце.
Тази нощ Мяу спал в леглото на Ели, увит в пухкаво одеяло. Ели го помилвала нежно. „Не ме плаши повече така, Мяу. Обичам те.“ Мяу замъркал силно – това означавало „И аз те обичам!“
Оттогава Мяу станал по-внимателен с приключенията. Продължавал да гледа пеперуди през прозореца, но винаги си спомнял, че най-хубавото място на света е до Ели.
За приказката „Котето Мяу"
- Подходяща възраст: 3-5 години
- Време за четене: 7 мин
- Категория: Детски приказки
- Език: български
Още приказки като тази
- Храбрата калинка
- Котето, което събираше звезди
- Пчеличката, която не обичаше мед
- Дядо Мраз и изгубеното писмо
- Къщичката от пясък
- Балонът, който не искаше да лети