Дъждовната капка
Български приказки · за деца 4-7 години · 8 мин четене
Високо в небето, в един пухкав бял облак, живеела малка водна капчица на име Капи. Тя била прозрачна и блестяща, заобиколена от милиони други капчици – нейното голямо, весело семейство.
В облака животът бил спокоен и безгрижен. Капчиците си играели на криеница сред бялата мъгла, танцували с вятъра и пеели песни. Капи особено обичала да гледа надолу към земята, която изглеждала като пъстър килим от далечината.
"Чудно ми е какво ли има там долу," казвала Капи често. Нейната майка, голяма мъдра капка на име Роса, се усмихвала. "Един ден ще разбереш, скъпа. Всяка капка трябва да падне на земята. Това е нашето предназначение."
Един ден облакът станал тъмен и тежък. "Идва време," обявил дядо Облак. "Земята има нужда от вода. Трябва да паднем." Капи усетила как сърцето ѝ затуптяло от вълнение и страх едновременно.
"Не се страхувай," казала мама Роса. "Падането е магическо. Ще видиш света по начин, по който никога не си го виждала." Капи кимнала храбро, въпреки че крачетата ѝ треперели.
И тогава тя скочила. Падането отначало било страшно – светът се въртял и се приближавал толкова бързо! Но после Капи започнала да му се наслаждава. Вятърът свирел песни около нея.
Докато падала, Капи видяла невероятни неща. Птици с цветни пера прелитали край нея. Един самолет изтътнал наблизо и пилотът ѝ махнал. Дъга се появила, преливаща във всички цветове, и Капи минала право през нея!
"Това е най-хубавото приключение!" извикала Капи. Под нея се виждали хълмове и гори, реки и езера. А после – цветя, толкова много цветя! Червени, жълти, сини, като живо море от багри.
Накрая Капи кацнала меко върху листенце на едно малко цвете. Цветето било свито на топка, листенцата му клюмнали. Изглеждало много тъжно.
"Здравей," казала Капи несигурно. "Добре ли си?" Цветето бавно вдигнало глава. "Толкова съм жадно," казало тихо то. "Не е валяло много дни. Мислех, че ще загина."
Капи усетила как топлина изпълва сърцето ѝ. "Аз съм тук сега," казала тя. "Можеш да ме пиеш." И тя се плъзнала надолу по листенцето, просмуквайки се в стъблото на цветето.
Постепенно цветето започнало да се изправя. Листенцата му се разгънали, а красивите му жълти венчелистчета засияли на слънцето. "Благодаря ти!" казало цветето с нов, силен глас. "Ти ми спаси живота!"
Капи се усмихнала отвътре. Тя вече не била отделна капка – била част от цветето, помагала му да расте и да цъфти. Това било нейното предназначение. И то било прекрасно.
Мама Роса имала право – падането не било край, а начало. И Капи разбрала, че дори най-малките неща могат да направят голяма разлика. Една капка вода може да спаси цяло цвете. Една добра постъпка може да промени света.
За приказката „Дъждовната капка"
- Подходяща възраст: 4-7 години
- Време за четене: 8 мин
- Категория: Детски приказки
- Език: български
Още приказки като тази
- Принцът и вълшебната роза
- Хвърчилото, което се страхуваше от вятъра
- Пеперудената поляна
- Градината на чудесата
- Облакът мечтател
- Горският оркестър