Пеперудената поляна
Български приказки · за деца 4-8 години · 9 мин четене
Малката Роси живеела с баба си в къща на края на селото, там където ливадите срещали гората. Баба Стоянка знаела много истории – за змейове и самодиви, за вълшебни извори и скрити съкровища. Но една история била любимата на Роси.
"Далеч в планината," разказвала баба Стоянка, "има скрита поляна, за която малцина знаят. На тази поляна живеят хиляди пеперуди – от всички цветове на дъгата. Те танцуват във въздуха като живи цветя и пазят голяма тайна."
"Каква тайна, бабо?" питала Роси с блестящи очи. "Казват, че който намери поляната и бъде приет от пеперудите, ще получи едно специално желание," отговаряла баба Стоянка. "Но само хора с чисти сърца могат да я открият."
Роси мечтаела за пеперудената поляна всяка нощ. Тя си представяла вълшебните пеперуди, как кацат върху нея и ѝ шепнат тайни. Един ден тя решила – ще намери поляната!
На следващата сутрин Роси напълнила раницата си с хляб и сирене, бутилка вода и малко сладко за храна. "Отивам на разходка в планината, бабо!" казала тя. Баба Стоянка я погледнала знаещо и кимнала.
Роси тръгнала по тясната пътека в гората. Слънцето играело между листата, птиците пеели весели песни. Тя вървяла дълго време, изкачвайки се все по-нагоре в планината.
По пътя срещнала катерица, която изглеждала тъжна. "Какво ти е?" запитала Роси. "Изгубих орехите си за зимата," отговорила катерицата. Роси извадила хляба си и го споделила с нея. "Благодаря ти!" казала катерицата. "Продължи нагоре, по пътеката с бялото камъче."
По-нагоре Роси видяла малко еленче с крак, заклещен между два камъка. Внимателно тя освободила крака му и почистила раничката с вода от бутилката си. "Благодаря!" казало еленчето. "Продължи напред, към светлината между дърветата."
След много часове ходене Роси стигнала до гъста стена от храсти. Изглеждало като край на пътя. Но когато се вгледала по-добре, видяла малка пролука, през която прозирала ярка светлина.
Тя се промъкнала през храстите и се озовала на най-красивата поляна, която можела да си представи. Цветя във всякакви цветове покривали земята, а във въздуха танцували стотици, хиляди пеперуди!
Те били от всички цветове на дъгата – сини като небето, жълти като слънцето, розови като зората, зелени като гората. Когато видели Роси, те не избягали. Вместо това се събрали около нея, кацайки нежно върху раменете, косата и протегнатите ѝ ръце.
Една особено голяма пеперуда, с криле, блестящи като скъпоценни камъни, кацнала пред нея. "Добре дошла, Роси," казала тя. "Ние сме те наблюдавали. Видяхме как помогна на катерицата и еленчето. Имаш чисто сърце."
"Ти си кралицата на пеперудите," казала тихо Роси с удивление. "Така е," потвърдила кралицата. "И защото си доказала доброто си сърце, имаш право на едно желание. Какво искаш най-много на света?"
Роси се замислила. Можело да пожелае играчки, или палат, или магически сили. Но тя помислила за баба си, за нейните болни крака и уморените ѝ очи. "Искам баба ми да е здрава и щастлива," казала Роси.
Кралицата се усмихнала. "Това е най-красивото желание, което някой ми е казвал. Ще бъде изпълнено." Тя докоснала Роси с криле като копринени панделки и поляната засияла в златна светлина.
Когато Роси се прибрала, баба Стоянка я посрещнала на вратата – с изправен гръб, светли очи и широка усмивка. "Чувствам се като нова!" казала тя, прегръщайки внучката си. Роси се усмихнала, пазейки тайната на пеперудената поляна в сърцето си.
За приказката „Пеперудената поляна"
- Подходяща възраст: 4-8 години
- Време за четене: 9 мин
- Категория: Детски приказки
- Език: български
Още приказки като тази
- Принцът и вълшебната роза
- Хвърчилото, което се страхуваше от вятъра
- Дъждовната капка
- Градината на чудесата
- Облакът мечтател
- Горският оркестър