Хвърчилото, което се страхуваше от вятъра
Български приказки · за деца 4-8 години · 7 мин четене
На най-горния рафт в малко магазинче за играчки живеел един шарен хвърчилко на име Шарко. Той имал червени, жълти и сини платна, дълга опашка от панделки и голямо мечтателно сърце. Всеки ден Шарко гледал през прозореца как децата тичат по хълма и си казвал: „Един ден и аз ще литна високо!“
Един съботен ден в магазина влязло момиче с плитки и лунички. Казвало се Дари. Тя видяла Шарко, усмихнала се широко и прошепнала: „Ти си точно това, което търсех.“ Така Шарко се озовал под мишницата ѝ, на път към зеления хълм зад къщата.
Но щом излезли навън, се случило нещо неочаквано. Вятърът духнал силно и панделките на Шарко се разлюлели. Шарко се уплашил. „Ох, той е толкова голям и шумен! Ами ако ме отнесе далече? Ами ако падна?“ – треперел той и се сгушил в ръцете на Дари.
На хълма Дари размотала конеца и вдигнала Шарко нагоре. „Готов ли си?“ – попитала тя. Но Шарко стиснал платната си и се свил на топка. Вятърът минал покрай него, но не го повдигнал. Шарко паднал меко в тревата.
Дари седнала до него и въздъхнала. „Няма нищо. Ще опитаме пак.“ Опитали втори път, после трети. Всеки път Шарко се свивал от страх и всеки път вятърът си отивал без него.
Тогава над хълма прелетяла една лястовица. Тя кацнала на върха на един кол и попитала: „Защо си толкова тъжен, Шарко?“ – „Страхувам се от вятъра“ – признал Шарко. – „Той е по-силен от мен.“
Лястовицата наклонила глава. „А знаеш ли моята тайна? И аз се страхувах, когато бях малка. Но после разбрах нещо: вятърът не е враг. Той не иска да те събори – иска да те носи. Просто трябва да разтвориш крила, вместо да ги стискаш.“
Шарко се замислил. Разтваряне вместо стискане? Звучало страшно, но и някак вярно. „А ако все пак падна?“ – попитал той. Лястовицата се засмяла: „Тогава Дари ще те вдигне пак. Затова държи конеца.“
Дари се изправила, вдигнала Шарко и хукнала по тревата. Шарко поел дълбоко въздух и този път направил точно обратното на страха – разтворил платната си широко, като прегръдка.
И тогава вятърът го подхванал. Не грубо, а нежно, като голяма топла ръка. Шарко се издигнал над тревата, над храстите, над покривите на къщите. Опашката му с панделките танцувала зад него, а долу Дари подскачала и викала: „Летиш! Наистина летиш!“
От високо Шарко видял целия свят – кривите улички на селото, реката като сребърна панделка, овцете като бели облачета по склона. И разбрал, че точно това, от което се страхувал, било това, което го носело нагоре.
Когато слънцето се спуснало ниско, Дари бавно навила конеца и Шарко кацнал в ръцете ѝ, топъл и щастлив. „Утре пак ли?“ – попитал той. „Утре пак“ – кимнала Дари и го прегърнала.
Оттогава всяка седмица двамата се качвали на зеления хълм. И щом вятърът задухал, Шарко вече не се свивал. Той разтварял платната си широко и се оставял да бъде носен – защото научил, че смелостта не е да нямаш страх, а да разтвориш крила въпреки него.
За приказката „Хвърчилото, което се страхуваше от вятъра"
- Подходяща възраст: 4-8 години
- Време за четене: 7 мин
- Категория: Детски приказки
- Език: български
Още приказки като тази
- Принцът и вълшебната роза
- Дъждовната капка
- Пеперудената поляна
- Градината на чудесата
- Облакът мечтател
- Горският оркестър